Защитниците по наказателни дела не питат клиентите си дали са виновни, или не. Казват им кога да се откажат от играта и да молят за сделка и кога да се борят за победа. Но ако спечелиш дело на виновен, тази победа си има своята цена — нямам предвид съдебните разноски и хонорарите. С всяка такава победа част от адвоката умира. Достатъчен брой такива победи и вече си зомби. Докато един ден, тъкмо си отървал клиента си от затвора, и той излезе на улицата и убие още някого — за този ритник в корема става дума.

Преди пет години самият аз бях в такава ситуация. Вярно, успях да спра въпросния тип, преди да беше довършил жертвата си.

Бях го върнал обратно на улицата. Вината беше изцяло моя. Всеки ден плащам за грешката си. Научил съм се да нося болката в себе си, без да я удавям всяка вечер в бутилка „Джак Даниълс“.

Обърнах гръб на Кейт и се загледах в дърветата, засадени от двете страни на шосето. Блох отби на разклона и скоро след това навлязохме в предградието Олд Уестбъри. Бях минавал с кола през тази част на окръг Насау може би два пъти в живота си. Нито веднъж не бях спирал, за да се огледам наоколо. Ако снимате филм и ви трябва декор от разкошни имения, Олд Уестбъри е мястото.

Това е един от най-богатите жилищни райони в Америка, с изключение може би на градчето Адъртън в Силициевата долина. Широки улици между два реда дървета, огромни къщи, построени много навътре от бордюра.

Кари Милър живееше в малък охраняван комплекс на Медоу Роуд. Пред портата се бяха скупчили може би двайсетина души. Ванове на основните новинарски канали бяха паркирани по протежение на тротоара, но тълпата не беше съставена само от репортери. Пет-шест души стояха с плакати в ръце и скандираха нещо.

Свалих леко прозореца, за да ги чуя.

Написаното на плакатите не беше много по-любезно. Блох наду клаксона и всички — репортери и протестиращи — се извърнаха да ни огледат. Закрих лице с ръка. Тълпата се дръпна встрани. Мерцедесът спря зад нас и крилата на портата започнаха да се разтварят.

При вида на Ото и колата му прожекторите на телевизионните камери светнаха, а скандиранията се усилиха. Физиономията му беше позната от досъдебните изслушвания и всички знаеха кого представлява. Тълпата се струпа около мерцедеса.

Една от протестиращите — жена с дебел розов шал на врата — се изплю върху предното му стъкло. Той пусна чистачките и ни последва бавно през портата, като внимаваше да не блъсне някой репортер или протестиращ.

— Боже, как се живее така! — казах аз.

— Ото ми сподели, че Кари едва издържала. Имала стотици заплахи за убийство, а миналия месец получила писмо, подписано от всичките ѝ съседи, с настояване да се махне от там.

В комплекса имаше къщи с различни размери, макар на мен всичките да ми изглеждаха огромни.