Съучастници

Бяха толкова нагъсто, че дори не звучаха като отделни изстрели, а като продължителна гръмотевица. Гръдният кош на Пелтие разцъфваше в малки разпръснати гейзери кръв, докато отново настана тишина и мъртвите му очи останаха вторачени в тавана.

Вратата на депото се отвори с трясък и вътре нахлу Бил Сунг, следван от десетина агенти, и почна да крещи команди.

И тогава видя Пелтие, проснат на пода.

— Какво стана? Лейк! Защо моят заподозрян е мъртъв? Пак ли ти?! Ами кой друг… Ах, твойта…

— Той спаси всички ни — каза Еди.

Сунг се извърна към него и го изгледа недоверчиво.

— Пелтие щеше да ни убие.

Лейк се сби с него и пистолетът на Пелтие гръмна. Лейк спаси всички в тази сграда. Така станаха нещата.

Сунг стоеше надвесен над трупа и оглеждаше огнестрелните рани. После погледна празния пистолет в ръката на Лейк.

— Сбили се, а? Ти майтап ли си правиш с мен? Прострелян е с поне десет куршума.

— Беше голямо сбиване — каза Еди. — Ела да ти покажа какво има в офиса.

Кейт видя Еди да влиза в офиса на депото — същия, в който двамата с Лейк се бяха скрили сутринта да чакат Пелтие. Знаеше какво има вътре. Буркани с очи. Немигащи.

Никога повече нямаше да се затворят за сън.

Тя падна на колене и заплака. Блох коленичи до нея. Лейк също. Тримата останаха притиснати един към друг, докато Кейт плачеше.

— Благодаря ти, Лейк — каза Блох.

Той кимна и отвърна:

— Ти откри това място. Ти спаси Кейт. Заедно го направихме.

Около тях се тълпяха агенти на ФБР. Огънят в канала догаряше.

— Да се махаме от тук — подкани ги Кейт. — Клиентката ми има нужда от мен.

Лейк закъсняваше за срещата.

Забавянето бе предизвикано от необходимостта да залепи с тиксо джоба на сакото си, след като го бе закачил и разпрал на дръжката на вратата.

За шестте месеца, които прекара в клиника за рехабилитация след огнестрелните рани, получени в онази фабрика за дрога, беше отслабнал с двайсет килограма. Не си беше купил нови дрехи дори след като приключи курса на физиотерапия. Лейк харесваше дрехите си, макар вече да не му бяха по мярка. Пък и, честно казано, пенсията му за нетрудоспособност не му позволяваше да пилее пари.

Взе метрото, слезе на Гранд Сентръл Стейшън и намери малкия ирландски бар през две преки, почти до ъгъла с Лексингтън авеню.

Завари ги, скупчени около една маса в дъното на бара. Пазеха му място.

Кейт изглеждаше добре. След кратка отпуска тя се беше върнала в съда. Откакто ходеше на работа, лицето ѝ бе възвърнало цвета си. Но уплашеното изражение на човек, преживял жестока травма, не беше изчезнало напълно. Лейк го забеляза, когато тя вдигна глава и го погледна, докато той се приближаваше. Не я беше виждал от онзи ден в изоставеното автобусно депо, но Еди го държеше в течение на възстановяването ѝ през последния месец.

До нея седеше Блох.